Евротунелът: Между Париж и Лондон за два часа
185 години са нужни за довеждане докрай на идеята Англия и Франция да се срещнат посредством подводен тунел, минаващ под Ламанша (проток, отделящ Англия от континенталната част на Европа).
Конструкцията е наричана „ Седмото знамение на модерния свят ”. През 2013 година печели международната премия за инженерно достижение като „ Най-голям цивилен инженерен план за последните 100 години ”. Тя се дава от Международната федерация на инженерите-консултанти (FIDIC).
В този лист са водноелектрическа централа и язовир на границата сред Бразилия и Парагвай, Панамският канал, Кулата на Торонто в Канада, Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк, мостът " Голдън Гейт Бридж " в Сан Франциско, проектът " Делта " в Холандия, представляващ голям комплекс от шлюзове, които защищават от наводнения южната част на страната.
Първата идея за връзка сред двете държави е на френския инженер Алберт Матю. През 1802 година той предствя концепцията за изграждането на подводен тунел под най-тясната част на пролива. Проектът му включвал конструирането на тунел, осветлен от газени лампи, през който пътуващите са транспортирани от конски каруци. В средата на канала Матю възнамерява неестествен остров - значима спирка за отмора.
В последвалите десетилетия обаче не се случва нищо за реализацията на концепцията, въпреки тя да е официално предствена на Световното ревю в Париж от 1867 г. До 1945 година плановете за построяването на подобен тунел остават единствено идейни, но след Световните войни става все по-осезаема нуждата от „ топла връзка ” сред съдружниците.
Създаването на Европейската общественост през 1957 година изважда фантазията за подводен път още веднъж на дневен ред. Създадена е международна проектантска група, която изготвя четири разновидността на сухоземен път под Ламанша: въжен мост, композиция сред мост и железопътен тунел под пролива, тунел с тръби за железопътен и шосеен превоз и последният план, който на процедура е утвърден - железопътен тунел.
През 1973 година френският президент Жорж Помпиду и министър-председателят на Англия Едвард Хед подписват договор за построяването на „ Евротунел ” - подводен жп път с дължина към 50 км, който свързва френския град Кале с английския град Фолкстоун под протока Ла Манш.
Финалният план е показан през 1986 година и още на идната година строителството на подводния път стартира по едно и също време от двете страни. През 1990 година двата екипа се срещат в спешния тунел. Четири години по-късно - през 1994 година, британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват публично инженерното откритие.
24 години след построяването му разстоянието сред Париж и Лондон (около 460 км) се изминава за 2 часа и 15 минути. Високоскоростните мотриси се движат с 300 км/ч, в подводния тунел понижават скоростта си съвсем двойно - до 160 км/ч. Комфортът на пътуващите е гарантиран с всички улеснения - в това число бар, ресторант, мобилен интернет.
Конструкцията е наричана „ Седмото знамение на модерния свят ”. През 2013 година печели международната премия за инженерно достижение като „ Най-голям цивилен инженерен план за последните 100 години ”. Тя се дава от Международната федерация на инженерите-консултанти (FIDIC).
В този лист са водноелектрическа централа и язовир на границата сред Бразилия и Парагвай, Панамският канал, Кулата на Торонто в Канада, Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк, мостът " Голдън Гейт Бридж " в Сан Франциско, проектът " Делта " в Холандия, представляващ голям комплекс от шлюзове, които защищават от наводнения южната част на страната.
Първата идея за връзка сред двете държави е на френския инженер Алберт Матю. През 1802 година той предствя концепцията за изграждането на подводен тунел под най-тясната част на пролива. Проектът му включвал конструирането на тунел, осветлен от газени лампи, през който пътуващите са транспортирани от конски каруци. В средата на канала Матю възнамерява неестествен остров - значима спирка за отмора.
В последвалите десетилетия обаче не се случва нищо за реализацията на концепцията, въпреки тя да е официално предствена на Световното ревю в Париж от 1867 г. До 1945 година плановете за построяването на подобен тунел остават единствено идейни, но след Световните войни става все по-осезаема нуждата от „ топла връзка ” сред съдружниците.
Създаването на Европейската общественост през 1957 година изважда фантазията за подводен път още веднъж на дневен ред. Създадена е международна проектантска група, която изготвя четири разновидността на сухоземен път под Ламанша: въжен мост, композиция сред мост и железопътен тунел под пролива, тунел с тръби за железопътен и шосеен превоз и последният план, който на процедура е утвърден - железопътен тунел.
През 1973 година френският президент Жорж Помпиду и министър-председателят на Англия Едвард Хед подписват договор за построяването на „ Евротунел ” - подводен жп път с дължина към 50 км, който свързва френския град Кале с английския град Фолкстоун под протока Ла Манш.
Финалният план е показан през 1986 година и още на идната година строителството на подводния път стартира по едно и също време от двете страни. През 1990 година двата екипа се срещат в спешния тунел. Четири години по-късно - през 1994 година, британската кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват публично инженерното откритие.
24 години след построяването му разстоянието сред Париж и Лондон (около 460 км) се изминава за 2 часа и 15 минути. Високоскоростните мотриси се движат с 300 км/ч, в подводния тунел понижават скоростта си съвсем двойно - до 160 км/ч. Комфортът на пътуващите е гарантиран с всички улеснения - в това число бар, ресторант, мобилен интернет.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ